С наближаването на сакралната дата 5.7.2009 г. страстите започват да се засилват дори не ежедневно, а ежечасно. Очевиден е стрмежът да се изцеди всичко да максимум, за да се стигне до така желаната цел – управлението на страната. И колкото повече дните минават, толкова повече някои смътни неща започват да се проясняват и да добиват име и очератния. Най-общо ситуацията може да се опише с думата „Страх”. Страхът тресе и малки и големи и то в доста голяма степен. издават го действията, листите и намеренията.

Голям Страх тресе привидно спокойната и привидно ухилената физиономия на лидерите Севлиевски, Ковачки и Кошлуков. Ако и този път провалът дойде може да е много гръмък. При Кошлуков може да е за цял живот, а при Ковачки да означава доста голяма загуба на власт и депутати, които иначе бяха разхвърляни по някои парламентарни групи. Каква по-добра възможност да не се плаща на централите или вместо това да изпаднеш в немилост?

Страхът е минал и през широките пръсти на безстрашния Яне и е обхванал и крепостта на реда, законността и справедливостта. Високата избирателна активност би била най-големия компромат срещу иначе изчерпалия се на такива благинки Яне. Освен това с „лузъри” като Каракачанов, Софиянски и кой ли не, които биха се качили във всеки файтон /справка БНС/ само и само за да се докопат до депутатски стол ситуацията не изглежда много розова.

По понапълнилите се коридори на „Раковска” 134 наред с кандидат-депутатите крачи и основният кандидат – Страхът. Той вече изгони сочената доскоро за фаворит Еуфория и се разполага по всички ъгли и във всички кабинети. Очевидно процентите не стигат, а тактиката „Брат ми бие Брус Лий, а аз бием брат ми” или „Ще управлявам с Големия брат” очевидно търпи провал поради слабите мускули на брадъра. То хубаво да имаш 8 %, да тръбиш за 12 % и да чакаш някой друг да изкара останалите 40-42 %, ама няма такъв на хоризонта. Така на масата за разисквания засега са изчезнали папките „Какво ще искаме” и „Какви постове да вземем” и все повече се разгръщат папките „С кого още да управляваме?” и много модерната „Ще управялваме ли въобще?” Все повече започнахме да чуваме как бъдещето ще е тежко, бюджетът – опоскан и все по-малко да виждаме еуфоричните реклами за построената магистрала и още добрини, които Синята коалиция носи със себе си. Ако ситуацията е такава, че и по-тежка скоро няма да видим нито една таква придобивка, а само позавършване на вече започнати неща. Да не забравяме и как изглеждаше модерната лява партия преди 4 г. /без пари дори за сметки за вода и ток/ и как укрепнала изглежда сега. Е горе-долу ситуацията при сините е същата, та понеже държавата ни не е от богатите не може хем да крепне народът, хем партията... Верни на това сините „великодушно” обърнаха гръб на „младите”, понастаниха се на избираемите места в София /Мартин Димитров, Иван Костов, Атанас Атанасов, Методиев, Класната/ и това е. Останалите са „талаш” и пълнеж за листите, а Катето вече я пробутахме за Европа.

Като стана дума за това кой трябвало да набие Брус Лий – ето го и него: Бат’ Борис /да не се бърка с Чък Норис! /. Е, бат’ Борис може и да е по-успешен от Чък Норис, но пък и понятие си няма, че партията на Лий и друг път е карала без вожда, но по същия тертип. Демек биеш я, тя си пуска кръв, сменя лидера, но козината си остава все същата. И бат’ Борис вместо да гледа ДВД-та на бат’ Норис е по-добре да си вземе ДВД на друг бат’ Борис, ама Елцин. Той и без пръсти на едната ръка имаше по-добър опит в унищоаването на големи мастодонти. Та на „Московска” и в Банкя вече е доста ясно, че напоследък има нов голям противник на тепиха – бат’ Страх. Този последният и без да е с черен колан и 10-ти дан знае една много умела хватака – да парализира. За пръв път тази хватка среботи около евроизборите и оттогава объркването още не може да се заличи. Лицата на бат’ Борис са прилично неизвестни, крепи ги единствено това, че са нови и непознати и че са посочени от него. Объркаността се подсилва и от слабите резултати дотук и неяснотата „докъде в листите ще огрее народната любов”. Парадоксално е, че една от доста познатите Борисови кандидатури дойде чрез свободен трансфер от БСП. Думата ми е за проф. Божидар Димитров. Без да се спирам на занятието на г-н професора мога само да добавя, че той се погрижи много за доброто настроение на избирателите преди изборите. Представете си, че сте член на някоя си партия, тази партия е „съзадала” една друга партия навремето, понастоящем се е коалирала с нея и си управялва съвсем спокойно с нея през последните 4 г. Ти си си през цялото това време в тази същата партия и на теб това никога не ти е пречело. Как ли ще се явиш на следващите избори? Спокойно, нали, без угризения и театро? Да, ама не! Няколко дни преди сакралната дата обаче г-н професорът изскочи с гръм и трясък на политическата сцена иззад Асеня, уби Асеня и заяви, че ако василевсът Борисий III Ангел го пожелае е готов да му служи. И василевсът взе, че го покани и не само това, ами му даде и да води легиона в тема Бургас. Е, ще възкликне редовият читател, ама тука все има нещо нагласено! Ами, отговарям аз, няма нищо – не виждаш ли?! И разговори преди това никой не е водил, така че ако имате възможност почвайте да се предлагате на този-озни, все има шанс някой да ви вземе за депутатин, нали виждате... Хубаво, ще речете пак, вие, ама БСП как така не излезе със становище някакво, че и Борисовите хора как така не казаха, че тъй не е редно и власт на чужд не се дава, защото Иванко само след 2 години изменил пак. Нищо подобно – БСП мълчи като партизанин на разпит, а Борисовите не гъкват от Страх да не загубат благоволението свише. Така е било горе-долу и през 1196 г., а който не е учил добре историята повтаря грешките й. Сега на изпит е избирателят... Г-н професорът уж я знае като историк, а и като историци я знаят и Станишев и Първанов... При толкоз много историци как ли не е разцъфнала държавата ни?

По-интересният момент при бат’ Борис е това, че той най-накрая се реши на някакъв мъжки ход, прицелвайки се съвсем осезаемо в турски бастийон. За зла беда изстрелът не е точен, защото не можеш лесно да уцелиш един сокол без по-добра подготовка. Вежди Рашидов е добър вариант, но нито ще може да се пребори с крепостничеството, нито ще му стигне времето за кампания. Такава стройна организация се бори с време и средства, а не с име и изненада, каквото в случая предложи батето. Затова и шансът е за нещо дребно, но не и за да се спечели мажоритарния кандидат – там той е недосегаем. По-скоро ефектът ще е да се осуети издигането му на друго място, къето той би бил по-полезен за сплотяване на малцинството и спечелване на иначе български-християнски мажоритарен мандат.

Чудех се с коя партия да продължа, та реших да си избера цяло движение. Движение е хубава дума – изразява много неща, както партийни отганизации, така и преместване от едно място на друго. Нещо като: „Пътувайте с нас! Програма: 8 ч. – отпътуване от Истанбул или Бурса, 12 ч. – пристигане в Родопите на различни места, 13 ч. – гласуване, 15 ч. – ядене и пиене, 19 ч. – отпътуване. „Османтурист” ви пожелава приятно пътуване с нашите автобусни линии на 5.7.2009 г.! " Говорят за 90 000 избиратели повече в списъците и за поне 20 000 желаещи да преминат Капъкуле. Според някои статии ако не успеят да пробутат електората по шосетата, ще го качат на влакове или на самолети. Не е зле. И защо всичко това? Защото Страхът най-накрая дойде и на „Стамболийски” 45. Беше преди година в Ардино, сега дойде на доста места. Защото ДПС без власт е ДПС без обръч от фирми, без чадър и без черупка. И местните структури и власт по места остават на жарко слънце без шалвари и крем против изгаряне. И тогава все някой ще падне в боя, че и вещици ще се ловят, че и автобусите могат да секнат. Ей затова борбата е за всеки глас – да са колкото се може повече депутатите и да тежат. Че и без това в края на годината ЕС спира премиите за тютюна и електоратът ще озверее и ще се обезвери. Така че сега е моментът и шансът. Ако и БСП и евентуално НДСВ и Лидер си свършат своето и власт и келепир и европари ще има. Затова са нужни и автобусите, и гастарбайтерите, затова се насажда Страх и се плаши с нов възродителен процес. От Страх! И щом борците против „възраждането” са хукнали като възродени, значи здравата са се стреснали да не се възродят Сметната палата, прокуратурата, следствието и кой ли не още. Последен щрих към Страха и двуличието в ДПС сложи иначе „независимият” от движението кмет на Гърмен Ахмед Башев, който покрай случките в Рибново и в дебатите срещу Яне Янев убедено и разпалено обясняваше как не е от ДПС и да не го бъркат. Картинката в управлението показва, че на 95 % всички мюсюлмани в управлението са един дол дренки и имат корени в една и съша централа, а Башев ако не е „зависим”, то със сигурност е смешник.

На север от Родопите и на запад от Делиормана броди един призрак. Призракът на БСП. БСП извади на сергията всички заслужили лауреати на парламентарното и партийното дело и ги нареди по места, за да спечели всяка баба. Е, занимателно е, че докато призракът на БСП броди из страната, съвсем реален Страх броди из „Позитано” 20. Страхът от кьопавото управление направи така, че Станишев да няма смелост да излезе като мажоритарен кандидат, редица кандидат-депутати да са на 2 места мажоритарни и на 2 места пропорционални кандидати /плюс водачи на листи/, както и повечето от червените герои да си сменят районите, защото май не се чувстват обичани в досегашните. Така ямболията Корнезов се мъдри в София, клисурецът и варненски възпитаник Петър Димитров е пратен в Добрич, якорудчанката Масларова се покри в Хасково, а Орешарски и Багдасаров ги оставиха да вадят горещите кестени в Бургас и Кърджали, след като вече Данаилов не ще. Съюзът с ДПС е ясен, чака се НДСВ, а останалото са Лидер, повдигане на всеки един симпатизант и цяла планина от обещания, които така и ще си отлежат неизпълнени върху останалата купчина обещания от миналите избори. В настоящата ситуация един човек БСП наистина всеки ден се среща със Страха повече от всички други. Настоящият премиер който стана шеф може и при липса на друга алтернатива освен коалиция с ГЕРБ да се окаже в ролята на „свали шеф” – грехове му се събраха доста, кандидати за стола му винаги ше се намерят, остава при БСП в опозиция или вариант БСП-ГЕРБ просто някой да му поиска главата. Ако това не направят Петков или Овчаров със сигурност ще е някой трети. Засега обаче палците на двете ръце на премиера са посиняли от стискане за Лидер и бабичките.

НДСВ са усмихнатият губещ. Губещ дори е силно казано, по-скоро по-вярното е свиващ се. Политическата ситуация е такава, че НДСВ разчита на персоналния електорат на г-н Сакскобургготски и дори стапяйки се запазва много важни позиции, с които да брани имоти, постове и пари. Останалото е 1-2 по-силни кандидатури като Кунева и Велчев и ето ти ги 7-8 %. Въпросът е при по-висока избирателна активност дали процентите ще са толкова. Поне почти сигурното е, че мястото на НДСВ ще е вътре в НС, само се чака с колко депутата. Вече споменах, че НДСВ е за запазване на статуквото и базата за преговорите са имоти, пари и 2-4 поста: Искров, Велчев и може би Василев и Вълчев. Да не забравяме все пак и Илчев. Който дава повече може и да спечели НДСВ особено ако ситуацията е на кантар. Страхът се явява на яве и насън на лидерите в жълто под формата на глуха опозиция. Тогава НДСВ вече тотално би изпаднала зад политическия борд. С оглед изравнените възможности вляво и вдясно обаче засега още Страхът е изпотяващ, но не сковаващ.

Стигнахме и до най-неприятният играч в изборите. Или така да се каже до Черния Петър в колодата – Атака. Атака е забраненият плод за ДПС и БСП, вероятно и за НДСВ. От Атака се отдалечава Лидер. Остават боязливият лидер на герберите, сините с много уговорки и „сговорчивият” Яне. Само че лидерът на герберите е толкова Страхлив и брюкселоугоден, че по-скоро ще плесне с ръце и ще се прегърне с БСП, отколкото да се коалира с Волен. Така това изглежда като краен вариант. Та какво за Атака – при много играчи на масата за партията остава само ролята на опозиция, при това от по-глухите. Партията почти стигна тавана на възможностите си и само импулсивен протестен вот може да вдигне резултатите й с повече от 1-2 %. Тогава какво остава? Сидеров все повече се огражда с верни и семейни хора от сорта на Чуколов, Стоянов и Гаджева, с което от една страна отрязва пътя за предателства, но от друга стеснява мозъчния потенциал на партията си и я прави затворена и неривлекателна за външни хора. Втората група хора в Атака са заможните „политици” от сорта на Слави Бинев и Павел Шопов, които са нужни заради влиянието и заради парите, защото в опозиция на партията е нужна издръжка. Така на Волен му се налага да балансира непрекъснато между двете крайности: да угажда на богатите донори и по този начин да освобождава пространства за „своите”. Така Бинев пожела да е кмет на София и Атака го издигна, пожела да е евродепутат и пак го издигнаха, но заедно с Бинев в пакет отпътува и Малък Митко, който преди 4 г. се влачеше с мешка, кубинки и маскировъчно облекло, а днес е цял изтупан евродепутатин. Така двете „крила” в партията са винаги рамо до рамо и Сидеров държи да впряга в каруцата по един „богат” и един „семеен” вол. В Брюксел са Стоянов и Бинев, в ръководството са Сидеров и Шопов, а в НС останаха места за „семейните” Чуколов и Гаджева, а другото крило лесно се забелязва като се видят листите по места. Често обаче се случва нито едните, нито другите да не блястят с някакви качества, идеи или морални качества. За отбелязване е че Сидеров както и Доган реши да се впусне като мажоритарен кандидат в двата си най-силни избирателни района /Бургас и Варна/ като по този начин създаде големи главоболия на БСП, ГЕРБ и на ДПС, която се готвеше за изненада там. Всъщност силна Атака и раздробяване на българските партии е нещо, на което ДПС разчита за да изненада в гръб, но при един Валери Симеонов на 4-то място в пропорционалната листа на Атака в Бургас дори Божидар Димитров не се чувства много щастлив. Ако не се случи отпадане на малките две партии поради несъбиране на 4 процента и ако по този начин не се стигне до чудотворно промъкване на Атака до властта за Волен балансирането ще се превърне в ежедневие и начин на оцеляване на партията. Засега водеща е идеята, но в продължителна опозиция кой знае... Може и Страхът да дойде.

А за нас гласоподавателите истината е една и тя става все по-осезаема: чудо няма да стае през следващия мандат. Нито ще има големи проекти, нито небивал възход. Или поне не за нас. Някои от политиците могат и да отбележат голям възход за себе си, но не и ние. Та затова ги е Страх – да не изпуснат възхода. Затова и едни викат автобусите, влаковете, самолетите, а други обмислят дали да не лягат пред тях. Затова и едни ни плашат с лов на вещици, други с възродителен процес, трети с турцизация, четвърти с мизерия. И затова до сакралната и за тях, и за нас дата хубаво помислете, добре преценете и безпристрастно гласувайте, че да не се случи така след изборите Страхът да дойде и при нас...

Част последна: Плъховете отвръщат на удара

---

---