ПРОБУЖДАНЕ ИЛИ ИЗЧЕЗВАНЕ

Из книгата на А.Ашняки "Българите башкорти - през вековете и днес":

Какво се случи с башкортите и с цялата българска народност след великия октомври

 

Мнозинството от българската интелегенция/ в това число и Г.Исхаки/ разглежда правилно "татаристите" като помагачи на руското великодържавие за унищожаване на българите. По тази причина след октомврийската революция в 1917 г. положението на "татаристите" се промени... "Социалистите-татаристи" , начело с болшевика М.Султан-Галиев и есера Г.Ибрагимов/  и двамата родом от Башкортостан/ пролазиха до ръководни постове в комунистическата партия и съветския апарат, взеха господство в кръговете на комунистите казанци и мишари, и в 1918 г. се договориха с Й.Сталин да образуват "Татаро-Башкирска Република", в която всички българи ще бъдат запиисани като "татари". Българската национално-освободителна партия "Съвет на волжските българи-мюсюлмани" тогава се обърна към правителството на РСФСР с молба - да бъде възстановена във Волго-Уралския регион историческа България, като Българска република. Но Султан-Галиевци неутрализираха обръщението на българската народна партия и по-късно, дори успяха да я "саморазпуснат".

Агресивните действия на "татаристите" предизвикаха силно възмущение, особено сред либералната българска буржоазия и интелигенцията на Башкортостан. За стотина години руски колониален гнет в Башкортостан се пресели огромно число свободолюбиви българи-казанци и българи-мишари, за които руското прозвище "татари" беше най-страшно оскърбление и ругателство. Водачите на българската буржоазия и интелигенция в Башкортостан, обаче, разбираха, че са числено по-слаби вече от "татаристите" и че ако продължават да се наричат българи, руските шовинисти автоматически ще им прикачат прозвището "татари". Затова решиха да спасят от него поне башкортската част на българската народност и ги подведоха: щом бездруго делят българите на "татари" и "башкири", да обявят българите от Башкортостан за "башкирска нация". Вожд на "башкиристите" беше Заки Валиди, който в приятелски кръг се определяше, че е истински българин. Лявото крило на "башкиристите" влезе в комунистическата партия, откъдето извоюва за своите съмишленици силната поддръжка на Москва. Използвайки болшевишкия принцип - местната власт да се дава на местните, комунистите успяха да стигнат до самия Ленин и да спечелят защитата му от попълзновенията на "татаристите". През 1919 г. Ленин призна Башкирска АССР и "башкирска нация" веднага, след като бе помолен от Заки Валиди и комунистите - "башкиристи". Но наред с това вождът трябваше да се съгласи с реализирането на идеята и на комунистите -"татаристи": за създаването на Татарска АССР/ в 1920 г./, в която българите-казанци, българите-мишари и българите-тептяри да се запишат като "татари", понеже сред местните комунисти господстваха Султан-Галиевци.( На практика се оказва , че всичките антибългарски република по света и у нас са по идея и са дело на комунистите...)

Като погледнем събитията в онези далечни години, трябва обективно да признаем, че действията на "башкиристите" спасиха българите в Башкортостан от прозвището "татари", попречиха разпространяването на българската култура от цялото Волго-Уралие да става под лъжливото определение "татарска култура" и разобличиха татаристките замисли на Султан-Галиевци и техния шеф Й.Сталин/ който по-късно ги ликвидира всичките, като ненужни свидетели на някои негови "тъмни дела"/.

Работата беше в това, че официалното именуване на две части от една и съща народност - българската - с различни термини/ "татарска" нация и "башкирска" нация/ би предизвикало дори простака да зададе въпрос: "Как така? "Татарите" и "башкирите" говорят на езици, които се различават много малко един от друг, отколкото руските областни говори, празнуват едни и същи празници, пеят едни и същи песни, почитат едни и същи писатели, учени и поети като свои - и при всичкото това ги считат за различни нации...има нещо нечисто тук!"

Плашейки се, че и най-големите наивници ще разберат, дето в действителност няма ни "татарска", ни "башкирска" нация, а зад тези официални термини се крие българската народност, Сталиновият командно-административен апарат разгърна грандиозна операция за превръщането на всички български общности в разнородни стада от безродници-хора, лишени от национална памет и самосъзнание, готови да вярват и да се подчиняват безпрекословно на всеки указ или инструкция от Москва. По заповед на Сталинската клика за националната политика, която се "обосноваваше" от АН на СССР и се осъществяваше под натискка на многомилионен чиновнически апарат и наказателни органи - НКВД и пр., - в края на 1920-те години беше спешно разработен "башкирски литературен език". Под бдителното око на "директивните органи" в разработката участваха и група злощастни български писатели от Башкортостан, начело с М.Гафузи. През 1929 г. беше забранен традиционният български алфавит, основан на арабската графика, и в 1939 г. беше въведен руско-буквения алфавит на правславния мисионер Илмински, но под названието "татарски арфавит".

Българските мечети, медресета и школи бяха закрити навсякъде и варварски погромени. Българските книги и ръкописи на национален алфавит бяха изземвани и изгаряни в дворовете на училищата, мечетите, архивите, музеите и библиотеките: пред очите на децата и юношите, които учеха на ненавист към всичко национално и въвличаха в разгрома на националната култура. През 20-те до 70-те години бяха унищожени с трактори дори българските гробища. Забраниха и всички български празници - под претекс, че били религиозни.(В същото време пък моллите векове наред оказвали натиск върху народа заради празниците под претекс , че били езически...?! Т.е. немюсюлмански.Значи причината за болшевиките е друга - да се затрие народното самосъзнание на българите). А единственият разрешен, Сабантуй, беше преместен от пролетта в лятото и превърнат в панаирджийско "интернационално" развлечение.  За опазване на книга и за почитане на национални обичаи хората бяха разстрелвани или уморявани в лагерите от Воркута до Колима. Всички български молли, учени, писатели и вообще образованите и честни хора, които се осмеляваха да подпомагат развитието на българската култура и протестираха срещу дивашкия и разгром, биваха подлагани на безпощадно унищожение. Тези нещастници бяха толкова много, че в някои затвори и лагери са ги разсрелвали с картечници. Целият оцелял народ беше държан в такъв страх, глад и бедност, че от постоянните стресове и лишения, ставаше равнодушен към всичко и мислеше само за парчето хлебец.(Аз мисля , че и тук пстоянно сме подлагани на подобни "процедури". Дори сега по демократично време...) А думата култура, изобщо беше забранена и изхвърлена от речниците на националния език.

Така българската народнст беше буквално отрязана от своята хилядолетна писменост, история, литература и вообще - култура.

Разбира се, целта на Сталиновата национална политика е била насилствено сливане на лишените от своите национални корени народи на СССР в една рускоезична "съветска интернационална нация". По тази причина същото се е осъществявало във всички републики на "великия и могъщия" Съюз. Но никъде върварското унищожение на националната култура не е достигало такъв размах, както в България. От 1918 до 1930 г. бил изтребен цвета на българската интелегенция, а нейното място заели неграмотни, възпитани в ненавист към собствената си национална култура изпълнители на заповедите на Сталиновия апарат "млади, нови съветски кадри".(Същото ни се случи и на нас след 1944 г. А наследниците на тези кадри после направиха "мирния преход"и ни построиха демокрацията..Понеже били добри майстори и имали опит в строенето на комунизма...!)

На тях било възложено да създадат върху пепелището на националната си култура " нова съветска култура на социалистическия реализъм" - лишена от основни национални черти и в преход към руски език/ временно функциониращ силно русифицира български език/. От националното в "съветската куртура" останали само жаргонните думички "плъстено наметало", "татенце" и "тюбетейка"/кепе,шапчица/, "чаплашка" - по руски.

Сталинистите решили, че броят на народите в СССР около 200 - е твърде голям и го съкратили наполовина. Така, ако един народ не е официално признат от властите, не бива и не трябва да получава пари за своето просвещение и за поддръжка на националната си култура. Както обичал да казва Й.Сталин, "Няма народ - няма проблем". За утвърждаване на това в съветските документи/паспорти, свидетелства и др./ започнали да отбелязват своите национални названия само около 100 народа на СССР, а останалите били "разхвърляни" по официално признатите. В състава на митичните "татари" влезли кримските тюрки, азербайджанците и част от българската народност. Азербайджанците, обаче, още в края на 20-те години отхвърлили обидното "кавказки татари", а кримските тюрки едва през 1989 г. - се сдобиха с правото да се считат малко по-различни от "татарската нация", макар и с руското прозвище "кримски татари".

Българите бяха разделени на две "нации" , "татарска" и "башкирска", да не би да създадат своя единна, съюзна Българска република. При това в циркулярните документи до всички републики си "препоръчваше" да не им се пречи да се записват в признатите националности и строго се забраняваше да бъде записвано в документите самоназванието им Българи/ Булгар - руската форма, или болгар - националната форма/. Няколко поколения съветски българи бяха лишени от имената и културата си, бяха тровени с бълнуваната идея за "интернационална съветска нация", и ето - милиони младежи днес, не издържали на лъжите за народността им, на обидите и унизителното положение на своята нация и култура, или просто отровени от национален нихилизъм, се записват като "руснаци", "узбеки", "казахи", и т.н. Това обяснява факта, че броят на "татарите" не нараства. През 1979 г. те са били около 7 000 000 млн.- колкото са и през 1989 г., макар че по най-общо пресмятане числеността им се е увеличила поне с 3 000 000 млн. Ще рече, за 10 години от "татарската" нация са преминали в други нации най-малко  3 млн. души. Това е изключителен показател за националната катастрофа, нямаща прецедент в историята на човечеството.

 

ПРОБУЖДАНЕ ИЛИ ИЗЧЕЗВАНЕ

Да се върнат отписаните милиони хора и да се спре пълното изчезване на българската нация е възможно само по един начин: като се признае от властите официално самоназванието на нашия народ - българи. Неговите представители трябва да спрат с лъжите си и да престанат да вярват на официалните лъжи за нас, да се наричат Българи и всичко свое да наричат Българско. Само тогава децата ни, които точно долавят всеки фалш и отлично знаят, че една и съща култура, една и съща нация не може едновременно да бъде в Татарската република - татарска, а в Башкирия - башкирска, ще ни повярват, ще престанат да напускат своя народ и дори тези, които са го напуснали, ще се върнат. Някои се провикват, че е нужно "да спасим преди всичко езика си, другото ще се оправи", но това е лъжа. Само по себе си знаенето на езика не спасява от продажничество. Тези добри господа призовават да се изучават език и култура, и още в самото начало започват с лъжа - наричат ги ту "татарски", ту "башкирски". А лъжата им няма да разпали младежта в изучаването на български език и в познаването на българската култура, защото нравствената чистота на младия човек не му позволява да тачи народ, който не е уважил дори своето собствено име.

Корифеите на продажничеството сега се силят да ни въведат в безплодни спорове, кой диалект от българския език би следвало да се счита за главен. Но всички те се свеждат до спор за буквата Х/хаш/ и напомням - българите между Ока и Тюмен до 1917 г. са имали един литературен език. Неговата фонетика е била строена не върху основата на отделни български диалекти, а върху "българския тюрки" - българската форма на общотюркския литературен език "тюрки". Казанците, например, произнасят някои думи през буквата "Ж", като "жикат" - жул, жегат и др., мишарите "преглъщат" началните съгласни и т.н. Аз мисля, че общобългарският литературен език не е нито казанския, нито мишарския, нито башкортския а е именно Общобългарския и не трябва всеки областен говор да му се вклиняват взаимно изключващи се особености. Ето, руснаците признаха в края на XIX в. московския говор на руския език за общоруски литературен език и никой от тях не се обижда и не се опитва да добавя в него воронежки или казански особености. А нормите на "Българския тюрки", стигнали до нас от IX в. съществуват вече 1100 години. Те са признавани от от бащите ни и дедите ни, поради което не бива - поне от уважение към тях - да посягаме на завещания ни общобългарски език, като го подлагаме на "казанициране", "мишаризиране" или "башкортизиране".  Разбира се, това не пречи да се изучават езиците на отделните етногрупи, дори е нужно. Немците, например паралелно с общогерманския литературен език, изучават областните немски диалекти - саксонски, баварски и пр. Така че в Башкортостан трябва трябва законодателно и завинаги да се установи правило за задължително изучаване от цялото население, наред с общобългарския литературен език, и башкортския му диалект. Речниковия запас на българо-башкортския, на българо-мишарския и на другите диалекти на българския език само биха обогатили общобългарския ни литературен...

Аз съм дълбоко убеден, че заедно с народностния си общобългарски патриотизъм, ние трябва да развиваме и такова явление, като етногруповия патриотизъм. Нека всеки казанец и башкорт да знае наред с това, че е българин, и това - че е казанец или башкорт. Ако патриотизмът е броня срещу продажничеството и асимилацията, с какво би била по-лоша двойната му броня; общобългарската и етногруповата? Нагаждачите мълчат по този въпрос. Подбрани "татарски" и "башкирски" " учени", "писатели" и чиновници и тяхното "апаратно потомство" през 70-те години съветска власт всъщност не са правили нищо друго, освен по заповед отгоре да ломят мечети, да унищожават националната ни култура и да разделят нашия български народ на "татари" и "башкири".

Сега  - поостарели - тези античовеци имат благообразния вид на аксакали и герои на перестройката, сякаш по-рано са "носили тайно вярата в душите си" и днес мислят "загрижено за съдбините на народа ни". Но не бива да се лъже никой: зад модната фраза "баща на нацията" се крият същите хищници, които съжаляват за ония времена, когато под охраната на НКВД, са ръфали безнаказано окървавените полуживи части на нашата народност и култура, и са писали доноси против мъжествените ни патриоти - за някое тлъсто подаяние. Даже в преклонна възраст и в ранг "аксакали"/мъдреци,старейшини/ по всевъзможни култури, те продължават да искат от властите забрана за българите да се наричат българи, и се мъчат да предотвратят неизбежната гибел на сталинската система за разделяне и унищожаване на българската народност.

Не по-малко хищни зверчета са и учениците на тези "деятели", те също ръфат единната българска култура и я делят на "татарска" и "башкирска". Под злорадия смях на нашите врагове разделят дори покойниците ни - поетът от XII в. Кул Гали и писателя от XIX в. Ач Игул, поетите от XX в. Тукай и Гафури - макар че всички те са неразделими и принадлежат само на един единствен народ, Българският. Делят на части българските песни и танци, празници и носии, храна и език, а всичко това е неделимо, българско, прекрасно и жизнеспособно само в своята цялост.

Тези "национални вресльовсци" и "радетели за език и култура" са люти врагове на българската народност. Те разбират, че ги грози небитие, ако всички български общности кажат задружно "ние сме българи, нашата история е българска и искаме да ни уважават наравно с руснаците и другите официално признати народи на /бившия - б.пр./ СССР".

Мишаринът - с неговата жизненост и сърдечност!

Казанецът - с неговите знания и упорство!

Башкортецът - с неговото безстрашие и свободолюбие!

Какво ще остане от всичките добродетели, ако те са разделени? Ще изчезнат поотделно, понеже частицата не може да съществува без цялото, а младежта ще остане в мъртвото царство на мнимите нации с продажни писатели, лъже-учени, "наказателни апаратчици" и ветерани на "съветския интернационализъм".

Хиляди години нашите прадеди и деди са строили, учили и лбранили своята свобода - за да я има българската народност. Повече от 4 века са страдали от чуждоземния гнет, но са преживели и този ужас. И сега, в периода на преустройството за пръв път след дългата нощ блести лъч на надеждата - да станем единна българска народност. Да утвърдим официално своето истинско име българи  и да плучим възможност за свободно развитие на единната ни българска култура, на традициите ни у всички български общности - казанци, мишари,башкорти, нукрати, тептяри, крешени, гайници, астраханци, сибирци и др. Не е ли време да се възползваме от тази щастлива възможност и да си подададем ръце всички ние, от всички български общности? Към нас гледат децата и внуците ни. Техните души са чисти, те не познават мътното калило на лъжата. Не са посървали от оскърбление и жестокости, съпътствали нашите дни. Те чакат, те вярват в нас - в разума на своите родители. Да не ги предаваме! Да не изменяме сами историята, вярата, културата и езика на българите - наши деди. За да не станат изменници и децата ни; на нас, на нашата народност и на нашите светини.

За тях  - българите от третото хилядолетие - в състава на единната българска народност чуждоземните прозвища и названия на отделните ни общности ще бъдат без всякакво значение. Те ще считат всичко българско за свое, ще обичат песните и танците на всички българи, ще изпълняват концерти с костюмите им... Те ще пишат на един литературен български език, ще изучават историческите трудове на мишаря Хусаин Фаизканов, ще пеят песните на башкорта Салават Юлаев, ще четат стиховете на казанеца Габдулла Тукай и отново ще превърнат българската култура в цветуща и многогранна. Нека им дадем възможност да постигнат всичко това! Ето моята ръка на българин от Башкортостан. В името на нашето общо щастие и безоблачната радост на децата ни!

Нека никой не каже за нас:

"Те бяха, но изчезнаха".

Статията е публикувана преди 5 години, 3 седмици на 31 август 2012 г, и е видяна 3061 пъти

Мнения за ПРОБУЖДАНЕ ИЛИ ИЗЧЕЗВАНЕ Споделете
вашето мнение!

Преди 5 години, 2 седмици bozman отговори на sim4o

.. "Какво се случи с башкортите и с цялата българска народност.." Да бе Джумби,а какво става и с булгарите от племето май-юлай ... лично аз им следих съдбата до момента в който Булгарския Флот ги остави на брега Копакабана .. айде- давай.. разкажи ни по нататък!.. Булгарският Флот няма ли да ги връща .. Пиши-сигурно и на връщане от Америка , ще имат яки и вълнуващи приключения - както бяха битките с Кръстоносците из Средиземно море на отиване .. ...или не са им валидни резервациите щото Флотът фалирал?! .. За май-юлай за Булгарският Флот и как така Древнобулгарите имат седем езика са ми любимите твои историйки .. яко ми е и сега за башкотите! ... има ли и други булгари освен башкотите, арекше ,сабандурите ( сабанците ) и май-юлай..

--- С башкотите работата е проста Симеоне, не е като май -юлай и йок-юлай. Джумбурлуто нали сади царевица, но тя не покълна щото къде се е видяло манафин земеделеч, това гепи от съседния блок и отиде да продава на мелницата. От там му платиха и като начетен мюсулманин - направо в сладкарницата - да си подслади маймунския сеновски живот. И там вида надпис - "бишкоти". Купи си бишкопи Джумбурлуто и една голяма боза и тогава реши, че такива висквити може да бъдат правени само от българи, щото манафите както казах, каквото пипнат - начаса съхне. И естествено реши, че като е правено от българи, то и името са си оставили българите на бисквитките. Така се се родиха башкотските българи в малоумната глава на манафина. Нека следим много внимателно какви българи ще измисли, ако се качи и на виенското колело . . .

Преди 5 години, 2 седмици sim4o каза

.. "Какво се случи с башкортите и с цялата българска народност.." Да бе Джумби,а какво става и с булгарите от племето май-юлай ... лично аз им следих съдбата до момента в който Булгарския Флот ги остави на брега Копакабана .. айде- давай.. разкажи ни по нататък!.. Булгарският Флот няма ли да ги връща .. Пиши-сигурно и на връщане от Америка , ще имат яки и вълнуващи приключения - както бяха битките с Кръстоносците из Средиземно море на отиване .. ...или не са им валидни резервациите щото Флотът фалирал?! .. За май-юлай за Булгарският Флот и как така Древнобулгарите имат седем езика са ми любимите твои историйки .. яко ми е и сега за башкотите! ... има ли и други булгари освен башкотите, арекше ,сабандурите ( сабанците ) и май-юлай..