Версайско-вашингтонската система от договори след Първата световна война прекроява картата на Стария континент, създавайки нови държавни формирования. Милиони българи, унгарци и немци са поставени под чужда власт. На Балканите изключително здрав крепител на следвоенното статукво се явява Кралството на сърби, хървати и словенци, образувано на 1 декември 1918 г. и утвърдено в окончателните си граници на 27 ноември 1919 г. с Ньойския договор на Съглашението с България.
Династията Караджорджевич ще управлява през следващите 22 години държава с територия 248 100 кв. км. и 13 500 000 души население, от които близо две трети не са сърби. Зад фасадата на югославянското братство (което между впрочем се корени в редовете на хърватската интелигенция от средата на XIX в. с най-ярки представители Людевит Гай и Йосип Щросмайер) се осъществява великосръбската идея, преследвана неотклонно през изминалите десетилетия от Белград. Още в началото на 20те години в "Южна Сърбия” обаче проличава, че на Кралството СХС не предстои безметежен живот.
Още през първите години на новия режим във Вардарска Македония ВМРО и българското население откриват в лицето на хърватската опозиция естествен съюзник. През март 1924 г. вестниците "Хърватски лист”, "Хърват”, "Обзор” и "Слобадан Дом”, орган на Хърватската селска партия (ХСП), издигат открито глас в защита на потъпкваните права на македонските българи.[1] Освен чрез пропаганда в печата лидерът на ХСП Степан Радич започва да подпомага и пряко националноосвободителното движение. На територията на КСХС се внасят и оттам в Македония се препращат забранени книги и вестници, а множеството македонски студенти в Загреб получават финансова и морална помощ.[2] Непосредствено доказателство за връзки на организационно равнище е писмото на Тодор Александров от края на август 1924 г. броени дни преди убийството му до Радич: "… В борбата срещу Пашич Вие говорихте не само за връзките с ВМРО, но даже понякога Вие заплашвахте Белград с тях, подчертавайки ясно нашия общ фронт против белградската сатрапия.” [3] Тези връзки изиграват твърде положителна роля при изграждането на ММТРО (Македонска младежка тайна революционна организация) до 1927 г. Наред с въоръжената съпротива на ВМРО дейността на тази организация има за цел да поддържа духа на българите във Вардарска Македония непримирим, да спои голям брой младежи, подготвяйки ги за тежка борба, и посредством конспиративните си структури да подкопава опитите на...